Какво означава една дестинация да бъде устойчива – и възможно ли е това изобщо? Този въпрос беше в основата на Панел 3 „Дестинации, градове и устойчив туризъм“ в рамките на ESG Plovdiv и очерта една тема, която далеч надхвърля туризма – тя засяга начина, по който мислим за градовете, бизнеса и собственото си поведение.

Георги Тошев: разминаването между образ и реалност

Георги Тошев откри разговора с фокус върху начина, по който България се възприема отвън. Според него съществува сериозно разминаване между образа, който институционално се представя, и реалното преживяване на туристите. В контекста на създаването на „бранд България“ това е ключово, защото устойчивостта не може да бъде само комуникация – тя трябва да се усеща в самата среда. Именно тук идва и основният въпрос: кога една дестинация, наречена устойчива, наистина е такава?

Устойчивостта трябва да се доказва с данни

Поля Колева, консултант устойчиво управление "Спорт, събития и туризъм", постави под съмнение идеята за „устойчиви дестинации“ като завършен факт. Според нея те често съществуват повече като концепция, базирана на стандарти и декларации, отколкото като реалност. Основният проблем е липсата на измеримост – говорим за устойчивост, но рядко проследяваме реалните резултати.

Като контрапункт тя даде конкретен пример – Европейското първенство по гребане в Пловдив, което за първи път измерва въглеродния си отпечатък. В процеса участват 13 хотела, които предоставят детайлни данни занощувки, храна и потребление на ресурси. Това показва, че устойчивостта има смисъл, когато може да бъде измерена и управлявана.

В същото време Поля подчерта и друг важен аспект – ролята на средата за промяна на поведението. Според нея устойчивостта работи, когато създава навици. Ако една дестинация изисква от теб определено поведение, тя постепенно те възпитава – не чрез теория, а чрез практика.

Устойчивостта като система и култура

Мариела Балчева, управител хотел - Оперативни дейности в DoubleTree by Hilton, насочи вниманието към ролята на хотелите и по-специално на големите международни вериги. Тя обясни, че ESG стандартите започват още от етапа на инвестиция и строителство, като инвеститорите трябва да отговорят на конкретни изисквания, за да бъдат част от бранда.

Според нея обаче най-голямото въздействие идва от хората. Обучението на персонала е ключово, защото създава култура, която се пренася и извън конкретния хотел. Служителите усвояват практики, които след това прилагат и на други места, разширявайки ефекта на устойчивостта.

Тя подчерта и значението на местните доставчици, както и факта, че все повече клиенти изискват ESG стандарти като условие за партньорство. Това показва, че устойчивостта вече е фактор за бизнес развитие.

Особено важен акцент беше начинът, по който се комуникира устойчивостта към гостите. Според нея тя не може да бъде наложена чрез данни, а трябва да бъде преживяна. Гостът трябва да бъде въвлечен чрез малки, но смислени действия, които го правят част от процеса.

Човекът в центъра на града

Красимир Ставрев - изпълнителен и креативен директор на СтудиоПункт и Светла Тодорови - мениджър грижа за клиенти и екип в Студио Пункт поставиха фокус върху ролята на гражданите и участието им в изграждането на градската идентичност. Според тях устойчивият градски бранд не се създава „за“ хората, а „с“ тях.

Те дадоха пример със създаването на шрифта на Пловдив, базиран на почерците на хиляди граждани – проект, който превръща идентичността в нещо лично и разпознаваемо. Подобен подход създава усещане за принадлежност и ангажираност.

Друг ключов пример беше фестивалът Brand the City, организиран от Студио Пункт, който събира международен опит в градския брандинг. Основният извод от него е, че във всички успешни модели човекът стои в центъра, а градската среда трябва да работи еднакво добре за жители, гости и бизнес.

Те представиха и конкретна градска намеса – преобразяванетона подлез в културен „пасаж“ с изкуство и поезия. Проектът не само подобрява средата, но и променя начина, по който хората я използват, създавайки по-добро преживяване и по-силна връзка с мястото.

Особено показателен е фактът, че пространството не е било вандализирано. Според Красимир това е знак за работеща връзка между града и неговите жители – когато средата е създадена с грижа, тя се пази.

Устойчивостта започва от мисленето

Въпреки различните гледни точки, панелът очерта ясна посока. Устойчивостта не е просто етикет или сертификат, а процес, който изисква измерване, участие и последователност. Тя започва от начина, по който планираме, и се проявява в начина, по който живеем и използваме средата около нас.

В този смисъл устойчивите дестинации не са даденост. Те се създават – чрез данни, чрез хора и чрез решения, които мислят не само за днес, а и за утре.