Закриващият панел на ESG Plovdiv събра на една сцена водещи експерти от инвестициите, строителството, архитектурата и управлението на активи, за да очертаят посоката на сектора в следващото десетилетие. Модериран от Златина Кожухарова, разговорът постави фокус върху ESG като нов стандарт, ролята на регионите извън столицата и реалните действия, които трябва да започнат още днес.

Участниците очертаха една многопластова картина на бъдещето, в която технологии, устойчивост, културно наследство и регулации се преплитат в един общ контекст.

ESG като катализатор на промяна, а не просто регулация

Калин Маринов, ръководител направление „Международна дейност и стратегическо планиране“ и ръководител екип Устойчиво развитие (ESG политики и отчитане) на Корпоративната група на Главболгарстрой постави темата в макрорамка, като подчерта, че строителният сектор традиционно се възприема като консервативен, но именно натискът от европейското зелено законодателство е отключил ускорена трансформация.

Този „шоков ефект“ е довел до бързо развитие на новите хнологии, материали и изследователски проекти, които вече излизат от лабораторна среда и намират реално приложение на строителната площадка. Сред тях са дигиталните двойници, автоматизацията на процеси и използването на дронове и роботизирани системи за обследване на средата.

Важен акцент в неговото изказване беше и темата за материалите – проследимостта на суровините, въглеродният отпечатък и стратегическото планиране на доставките. Според него именно тук се крие един от ключовите рискове за сектора, но и възможност за по-добро управление в условия на кризи.

Устойчивостта като начин на мислене, не като технология

Ивелина Илиева, Senior Leasing Manager, CTP България насочи разговора към същината на устойчивостта – не като набор от „зелени“ решения, а като цялостен подход към живота на сградата.

Тя подчерта, че устойчивите сгради трябва да бъдат не само енергийно ефективни, но и функционални, безопасни и комфортни за хората. Все по-често именно крайните потребители са тези, които търсят подобни решения, превръщайки ESG в пазарно изискване, а не само в регулаторна рамка.

Особено важен акцент беше поставен върху строителните отпадъци като ресурс. Чрез примери от brownfield проекти тя показа, че значителна част от материалите могат да бъдат повторно използвани, което води както до екологични, така и до икономически ползи.

Международните примери от Чехия допълниха тази картина, показвайки как историята и съвременните функции могат да съществуват в синергия– като устойчивостта се превръща в естествено продължение на добри практики от миналото.

Историята като основа на дългосрочната стойност

В своето участие Петър Денчев, съосновател на събитието, основател и управляващ директор в Арвион ЕООД и председател на Сдружение на пловдивските хотелиери внесе по-дълбока, философска перспектива към темата за устойчивостта, като я свърза пряко с понятието „издръжливост“ във времето.

Според него сградите трябва да се мислят не просто като строителен продукт, а като част от по-широк контекст – културен, обществен и исторически. Той подчерта значението на мултифункционалността, особено при публичните сгради, които трябва да могат да се адаптират към различни функции и да „оживяват“ във времето.

Ключов момент в неговото изказване беше ролята на предпроектното планиране – именно там се вземат решенията, които определят дали една инвестиция ще бъде устойчива, ефективна и значима в дългосрочен план.

Денчев акцентира и върху културното наследство като стратегически актив. Чрез примери от практиката, включително работа по реставрации на исторически сгради и църкви, той показа, че тези проекти изискват не само експертиза, но и отношение. В същото време те могат да създадат изключителна добавена стойност – както културна, така и икономическа.

В заключение той формулира една от най-силните идеи на панела: историята не се амортизира – тя е това, което прави една сграда истински устойчива и „модерна“ във времето.

Многофункционалност, дигитализация и преизползване

Арх. Красимир Тодоров, основател на Ателие ДУО ЕООД и специалист по устойчиво и културно наследство допълни тази перспектива с ясно очертана визия за бъдещето на архитектурата и строителството.

Според него секторът ще се движи в три основни посоки:
– многофункционалност на сградите и териториите
– дигитализация на целия процес
– преизползване на съществуващия сграден фонд

Той подчерта, че най-устойчивата сграда често е вече съществуващата, а реновацията и адаптацията са ключови инструменти за намаляване на отпадъците и оптимизиране на ресурсите.

В същото време арх. Тодоров беше категоричен, че културното наследство не трябва да се разглежда като ограничение, а като възможност. Тези сгради притежават висока стойност – както архитектурна, така и икономическа – но изискват внимателен баланс между запазване и развитие.

Той ясно очерта и предизвикателствата: тежки административни процедури, високи разходи и липса на достатъчна държавна подкрепа. Според него решението е в мултидисциплинарния подход и по-добрата координация между всички участници.

Реалността: системни проблеми отвъд концепциите

Живко Иванов, директор „Управление на активи“ в „Галакси Инвестмънт Груп“ внесе силно прагматичен поглед към темата, като изведе на преден план разликата между концепциите и реалността.

Той посочи, че при индустриалните процеси рециклирането вече работи изключително ефективно – с над 90% оползотворяване на материалите. Истинският проблем обаче е в битовия сектор, където липсва организация, информация и ясни механизми за управление на отпадъците.

Втората голяма тема в неговото изказване беше културното наследство и регулациите. Според него липсата на ясни дефиниции и последователна политика създава „сиви зони“, които често водят до блокиране на инвестиции.

Той подчерта и един ключов парадокс – че административната тежест понякога прави по-лесно една сграда да бъде изоставена, отколкото възстановена.

В икономически план Живко беше категоричен: инвестициите в такива проекти изискват предвидимост, бързина и ясни правила. Без тях ESG остава концепция, а не реалност.

Накъде след 2026?

Панелът очерта ясно, че бъдещето на строителството няма да се определя от една единствена тенденция, а от пресечната точка на няколко ключови процеса:

– ускорена дигитализация и внедряване на нови технологии
– преосмисляне на съществуващия сграден фонд
– интеграция на културното наследство в съвременните инвестиции
– необходимост от по-ясна и ефективна регулаторна среда
– промяна в мисленето – от краткосрочни решения към дългосрочна стойност

Ако има една обединяваща тема, тя е, че устойчивостта вече не е избор. Тя е условие.

И както стана ясно от дискусията – истинската устойчивост не е само в технологиите или регулациите, а в способността да мислим в по-дълъг хоризонт – такъв, в който историята, средата и инвестицията работят заедно.